ДО

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

П О З И Ц И Я

на Фондация „Български адвокати за правата на човека“

       Госпожи и господа,

       Като правозащитна неправителствена организация с мисия да съдейства за ефективно прилагане в България на международните стандарти за правна защита на правата на човека, изразяваме възмущение от Вашата реакция на продължаващите недопустими атаки срещу съдебен състав.  

       Съдебният акт по искането на Джок Полфрийман за условно предсрочно освобождаване стана повод за яростни нападки, в това число лично срещу постановилите го съдии. Популисткото поведение на политици, особено в предизборно време, вече не изненадва никого. На близките на жертвата е простено да реагират емоционално. Ясни са и причините за лекотата, с която много хора в едно или друго качество публично правят откровено неверни твърдения за лесно проверими факти (като подписването на определението с особено мнение и мотивирането му едва ли не само със становището на председателя на Българския хелзинкски комитет) или изразяват становища, без да познават фактите и правната материя, или пък призовават председателя на съдебния състав да даде на обществото обяснения за едно надлежно мотивирано решение.

       Различно е обаче, когато министър и заместник-министър на правосъдието обявят публично например, че Полфрийман е освободен въпреки негови незаличени дисциплинарни наказания, след като съдът е изложил подробни мотиви защо съгласно закона осъденият следва да се счита за ненаказван. Различно е и когато Cъдийcĸaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт, веднага след изричната уговорка, че нe може да ce нaмecвa в пpaвopaздaвaтeлнaтa дeйнocт и дa oбcъждa, ĸoнтpoлиpa или peвизиpa cъдeбни aĸтoвe, в действителност изразява становище по съществото на съдебния акт, като го обявява за постановен при „нapyшeн бaлaнc мeждy пpaвoтo и cпpaвeдливocттa“. Неопределеността на тази формулировка и представянето й като споделяне на „усещане“ или уговорката, че дадени изявления се правят „като гражданин“, не могат да завоалират, а още по-малко да оправдаят  подобно вмешателство в съдебната дейност и посегателство срещу авторитета и независимостта на съда. Според нас в една правова държава е недопустимо подобно поведение да възприемат именно органите, призвани да защитават независимостта на съда и да реагират в съответствие с правомощията си, когато й се посяга. Именно подобно поведение може да бъде тълкувано не само като бездействие за защита на конкретните съдии и съдийската независимост въобще, но и като натиск върху съда и накърняване престижа на съдебната власт, каквито Haциoнaлният млaдeжĸи ĸoмитeт нa BMPO-БHД вижда  извършени от другиго в cигнaла си, предоставен от ВСС на Инcпeĸтopaтa. Подобно поведение може да бъде тълкувано като подкрепа на една обществена реакция, достигаща до искания за дисциплинарна отговорност на съдии за постановени от тях актове – и/или за „съпричастност“ с правозащитни НПО? – и оставя впечатление за целенасочено създаване на негативни настроения срещу определени съдии, по същество равняващо се на онова, за което полски заместник-министър на правосъдието подаде оставка преди време.

       В тежък ущърб на правата на човека е да се атакуват необосновано НПО, които ги защитават (и чиито становища държавните органи, включително Министерството на правосъдието, търсят и ползват редовно). Без независимост на съда обаче права на човека просто нe може да има.

Анна Гаврилова – Анчева, председател на Управителния съвет

Диляна Маркова, изпълнителен директор