УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,

            Във връзка с отправената ни покана да дадем становище по изготвения проект на постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт („Съвета“) след като се запознахме внимателно с предложението, изразяваме своето становище както следва.

            В приложения доклад към проекта създаването на Съвета се аргументира с липсата на национално ниво на механизъм за представяне от страна на отговорните институции от всички власти на напредъка по изпълнението на мерките, предприети в областта на реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. По-специално този механизъм е в отговор на препоръките на Европейската комисия към българското правителство да консолидира постигнатия напредък и да запази положителната тенденция в работата по Механизма за сътрудничество и проверка („Механизма“), като насърчи „прозрачното докладване и обществения и граждански контрол“.

            В своите доклади [1] във връзка с показател 3 „Продължаване на реформата на съдебната власт“ и препоръка 5, Европейската комисия препоръчва създаването на

 „механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията“. Комисията също така насърчава „публикуването на доклад за дискусия“, за отчитане на напредъка по изпълнението на стратегията за съдебна реформа и очертаване на следващите стъпки.

            Комисията уточнява, че тази препоръка предвижда „механизъм за включване на заинтересованите страни и на широката общественост“ в процеса на определяне на приоритетите по работата в изпълнение на Стратегията за съдебна реформа. И допълва, че по-широки дебати сред заинтересованите страни, включително магистратските среди, могат да се използват за „включване на широката общественост във вземането на решения по въпроси като актуализирането на съдебната карта, въвеждането на електронно правосъдие и укрепване на публичната отчетност и прозрачността на съдебната система“.[2]            

             Тоест фокусът пада върху ангажиране на основните участници в процеса на изпълнение на съдебната реформа и широката общественост за насърчаване на дебат и подобряване на публичната отчетност и прозрачност.

             Предложената структура на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт и неговият бъдещ modus operandi не отговарят на смисъла и духа на препоръката на Европейската комисия.

             Съгласно чл. 4, ал.1 от проекта на ПМС, Съветът ще отчита изпълнението на мерките по Механизма за сътрудничество и проверка и ще представя постигнатия напредък по тях, като координира взаимодействието между отговорните институции, обсъжда въпроси и затруднения, възникнали при изпълнението на мерките и прави предложения за предприемане на последващи действия.

            Съветът ще се отчита пред обществеността чрез публикуване в интернет страниците на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и Министерството на редовни шестмесечни доклади за приетите от него решения и напредъка по изпълнение на мерките (чл. 4, ал. 3 от проекта на ПМС), както и за проведените заседания и своята дейност (чл. 6, ал. 4 от проекта на ПМС). Ролята на неправителствените и гражданските организации е сведена до възможността да правят предложения за включване в дневния ред на заседанията на въпрос от компетентността на Съвета (чл. 7, ал. 4 от проекта на ПМС).

            Считаме, че ролята и функциите на предложения Съвет за координация и взаимодействие се припокриват в голямата си част с тези на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система като консултативен орган към Министерски съвет с председател министъра на правосъдието. Неговата функция е да координира държавната политика по отношение прилагане на Стратегията и да извършва мониторинг на изпълнението на стратегическите цели, залегнали в нея. Членове на Съвета са представители на съдебната и изпълнителната власт, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, представители на академичната общност, както и неправителствени организации с опит в сферата на съдебната реформа.

             Предложеният Съвет за координация би дублирал функциите на съществуващия съвет без добавена стойност по отношение на обществения дебат и мониторинга на реформата в съдебната система, в отговор на препоръката на Европейската комисия. Напротив, новият Съвет не предвижда участие на граждански организации, нито извежда като приоритет в работата си подобряване на обществения дебат и повишаване на прозрачността при взимане на решения и осъществяване на реформата на практика.

             Ето защо считаме, че е по-подходящо да се разширят функциите на съществуващия Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система с предложените засилени координиращи функции, като се предвидят допълнителни способи за широк обществен дебат и нарочни мерки за гарантиране на диалог с гражданските организации, публичност и отчетност на отговорните за изпълнението на мерките по Стратегията институции.

София, 26 юни 2019 г.                                                                                   Адв. София Разбойникова

                                                                              Председател на УС