На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на Република България обяви, че Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) противоречи на Конституцията на Република България. Основното противоречие според Конституционния съд е с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, определящ България като правова държава. Това решение е порочно и е сериозен удар върху правата на човека в България, върху интегритета на българската съдебна система и върху международната репутация на нашата страна. То е най-лошото решение на Конституционния съд в цялата му история.

Несвързаният и вътрешно противоречив текст на решението не дава възможност да се проследи последователната аргументация, чрез която съдът стига до извода за противоконституционност. Според него конвенцията „разделя биологичното и социално измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за полова бинарност“. Тя била „вътрешно противоречива“ и съдържала „две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“ – биологичен и социален, което повелята за правна сигурност, съдържаща се в самото понятие за правова държава, не допуска. „Релативизирали“ се „границите между двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани“. И, най-сетне, Истанбулската конвенция въвеждала скрито „джендър-идеология“ чрез предоставяне на възможност човек сам да избира по своя воля идентичност, основана на пола. В този и в редица други пунктове решението на практика напуска правната аргументация и настъпва в полето на политиката, на половото стереотипиране и на трансфобската пропаганда. То отива дотам да отрече, макар да не го изказва експлицитно, правото на защита и признание на идентичността на трансджендър и интерсекс хората. То също така възпроизвежда стереотипи, с които се бори самата конвенция.

Истанбулската конвенция, чийто фокус е единствено насилието срещу жени и домашното насилие, стана най-популярният договор на Съвета на Европа, а нейното ратифициране протича много бързо. Понастоящем тя е ратифицирана от 32 държави членки, включително от всички останали балкански държави. Конвенцията се позиционира изцяло в европейското правно поле и дава възможност за присъединяване към нея както на държави, които допускат еднополови бракове, така и на такива, в които те не са допустими, в това число по силата на техни конституционни разпоредби. Тя е един от малкото международни договори по правата на човека, към които желание за присъединяване е изразил самият Европейски съюз.

Процесът на ратификация на Истанбулската конвенция от държавите членки бе съпътстван от внимателен преглед на нейната конституционосъобразност във всяка една от тях. До този момент нито един национален съдебен орган не е открил в нея проблемите и вътрешните противоречия, които откри българският Конституционен съд. Това в още по-голяма степен важи за противоречието с такива основополагащи конституционни принципи като принципът за правовата държава, който прониква конституциите на всички държави членки. Той е залегнал както в Устава на Съвета на Европа, така и в Лисабонския договор за функционирането на ЕС. И двете международни организации поставят спазването му като основно изискване за членство. На този фон истински куриозно изглежда решението на Конституционния съд, според което в България – страна пронизана от корупция, където върховенството на правото е на едно от най-ниските равнища в Европа – Истанбулската конвенция се оказва в противоречие с правовата държава.

Решението на Конституционния съд прегражда възможността за ратификация на Истанбулската конвенция. Така България е вероятно да остане единствената държава членка на ЕС и единствената балканска държава, която няма да се присъедини към този международен договор. Решението на Конституционния съд ни нарежда до Русия и Азербайджан – единствените държави, членки на Съвета на Европа, които не са я подписали.

Решението на Конституционния съд унизи българските институции, България като член на европейското семейство държави, основани на зачитането на правата на човека и, разбира се, унизи най-вече българските жени. То е унизително и за следващите поколения български деца, които ще продължат да растат в страна, в която насилието се толерира и в която няма отговор на  една от най-грозните прояви на насилие днес – това срещу жените. То унизи и всички нас, като членове на едно цивилизовано европейско общество.

• Фондация „Джендър алтернативи“
• Асоциация НАЯ
• Фондация „Център за изследвания и политики за жените“
• Фондация „За нашите деца“
• Български хелзинкски комитет
• Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН
• Българска асоциация за семейно планиране и сексуално здраве
• Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“
• Български център за нестопанско право
• Фондация „Център отворена врата“
• Сдружение „Център Динамика“
• Сдружение за човешки права „Маргиналия“
• Фондация „Български адвокати за правата на човека“
• Фондация Лале

Декларацията е отворена за присъединяване на граждани и организации тук